Уникален метод, основан на традициите на руската психотерапия, педагогика и на опита на народната медицина, помага на майките да се справят с болшинството детски болести.

Малкият Илюша имал забавяне на речовото развитие. Това звучи така невинно – забавяне. А в крайна сметка, момченцето до 4 години просто не говорил. Въобще! При какви ли не лекари го водила майката Рина – безрезултатно. Нищо сериозно не откривали у момченцето, просто всеки специалист считал за свой дълг да назначи медикаментозно лечение. На пет години Илюша накрая проговорил, но тук дошла втората беда – започнал да заеква. И отново по кабинетите на лекарите, логопедична детска градина, център за речово развитие… Специалистите с лекота изписвали нови препарати. По-нататък ставало все по-зле. При заекването детето започнало да получава гърчове. Майката била просто в отчаяние!

Надя растяла подвижна, весела и развито за годините си момиченце. И всичко щяло да е наред, ако нямала традиционната вече за съвр

Ролята на бащата в семейството понякога се подценява, а децата често са разглеждани като отговорност само на майката. Но това не трябва да бъде така. Защото бащите имат значение. Има много голяма разлика, когато бащата присъства и участва пълноценно в живота на детето, тъй като  това влияе силно на неговото развитие. Освен това, ролята на бащата е различна от тази на майката и значението на тази мъжка роля за психичното здраве на малчуганите е много по-голямо, отколкото повечето хора си представят.

• Бащите помагат на децата да общуват

Обикновено майките и бащите не говорят на своите деца по един и същи начин. Когато хлапетата са малки, майките са склонни да мислят много повече върху това какво могат и не могат да разберат децата. Така те намират начин да кажат на мъничетата това, което искат, на разбираем за тях език и по начин, по който никой друг не може да го направи. Това е нещо прекрасно за малките деца. Именно по този нач

Ива Александрова е логопед, специалист в областта ранно детско развитие. Завършва бакалавърска степен по логопедия в СУ “Св. Климент Охридски”, която надгражда с магистърска степен “Комуникативни нарушения на развитието” в същия университет. Тя е логопед с 10 г. практически опит и автор на книгата “Умно бебе” – пътеводител в света на ранното детско развитие. Ива Александрова бе един от участниците в “Салона на експертите” по време на изложението “Family Day Expo” във В. Търново.

Късното проговаряне при децата става все по-често срещан проблем, заради който много родители търсят помощ от специалисти. Една от причините е, че съвременните деца растат в различен свят, подчинен на технологиите, вместо сами да овладяват знания и умения чрез собствения си опит. Прекаленото изобилие от звуци и светлини, идващи от телевизора, компютъра, таблета или смартфона, карат малчуганите да приемат много по-голям информационен поток от този, който могат да обработят. Прекалената стимул

Всички деца вярват в Дядо Коледа – за тях той е свързан с най-големите вълшебства на празника – чудесата, добротворството и, разбира се, подаръците. Само че един ден ние решаваме, че вече е дошло времето да им кажем, че Добрият старец всъщност не съществува. Не искаме да ги заблуждаваме, защото рано или късно ще научат „истината” от своите връстници и ще се почувстват излъгани. Само че, в този случай е трудно да се каже кое е „истина” и кое „лъжа”. Защото Дядо Коледа не е измислен приказен герой, а реално съществуваща личност.

Първообразът на Дядо Коледа е самият Николай Чудотворец – покровител на моряците, рибарите и...децата. Може би не свързвате изпития светец с комично-жизнерадостния старец, но за това определено е виновен американският илюстратор Хедън Сънблум. Той създал през 1931 г. образа на Дядо Коледа, такъв какъвто го познаваме днес, по поръчка на компанията „Кока Кола”. Рекламната цел силно повлияла на външния вид на добрия старец

Бебето плаче и това е нормално. Дори, когато е напълно здраво, то реве средно между един и три часа на ден. Постепенно с времето всяка майка се научава да „разчита“ сигналите, които й дава, защото със своя плач то опитва да й каже нещо, да привлече вниманието й, за да го обслужи.

В началото трудно ще отличите неговото „гладен съм“, „боли ме коремче“, „скучно ми е“, „искам гуш“. Малко по-късно бебето постепенно ще овладее и други начини да общува с вас – например с поглед, усмивка, гукане... Така, че спокойно. Ще се справите.

Едни бебета плачат повече, други са по-спокойни – въпреки че вие сте убедени, че вашето е от първите. Особено, ако нямате опит.

Речник:

Гладно съм

Гладът често е повод за плач и колкото бебето е по-малко, толкова по-вероятно е да плаче, защото е гладно. То издава кратки, ритмични викове, които бързо се усилват, все едно изпитва болка и страда. Малкото му коремч

Игрите са изключително важни не само, защото малкото дете има нужда от забавление, но и за да се стимулира неговото развитие. Когато говорим за игри, които стимулират интелектуалното развитие на бебето, в никакъв случай не става дума за сложни занимания – точно обратното. Те трябва да бъдат простички, забавни и помагащи на детето да опознае света. Понякога това може да включва най-естествените и достъпни материали, а не скъпи играчки – например вестник, плат или салфетки. Кога (не) е подходящ момент за игри? Много е важно да разчитате правилно сигналите на вашето мъниче, тъй като не винаги то има желание да играе. Изберете момент, когато детето е в настроение, не му се спи, не е гладно или уморено. Ето някои сигнали:  Детето ви наблюдава с интерес  Опитва се да достигне до играчката или съответния предмет с ръце, следи я с поглед  Усмихва се Важно е също да разберете и когато вашето дете е играло достатъчно и се нуждае от почивка. Тези признаци могат да включват: Детето плаче Не жел

Раждането бележи изключително важна промяна в живота на всяка майка и тя го помни с подробности. Но опитайте да си спомните кога за първи път сте прегърнали, погалили,  притиснали до гърдите си и погледнали в очите своето новородено бебе? Най-често това е станало часове и дори дни след раждането. В последните години учените установиха, че начинът, по който посрещаме здравото, новородено бебе в първите часове след раждането, може да оцвети неговите усещания за живота извън майчината утроба като труден или лесен, сигурен или не, болезнен или успокояващ, плашещ или спокоен. Тези първи впечатления от новия, заобикалящ го веднага след раждането свят, могат да влияят на начина, по който бебето  се приспособява към самостоятелен живот и осъществява емоционалната връзка с родителите си и най-вече с майка си.

Как могат да изглеждат първите минути и часове след раждането за бебе, което е имало щастието да прекара цели 9 месеца в среда, даваща му топлина, храна, кислород и сигурност? Т

Малките деца, чиито родители им четат по пет приказки на ден, отиват на детска градина с близо милион и половина повече думи в речника си в сравнение с онези деца, чиито родители не им четат изобщо, установи ново изследване. Джесика Логан, специалист по ранно детско развитие, от университета в Охайо, казва, че „пропастта от един милион думи“ е ключът към обясняване разликата между речниковия запас и уменията по четене между децата, а по-късно - и между възрастните.

Дори ако на детето му се чете по една приказка на ден, то пак ще знае до 5-годишна възраст близо 290 000 повече думи в сравнени с онова, на което никога не е било четено. Децата, на които родителите четат, ще бъдат значително по-подготвени впоследствие да видят и възприемат тези думи на хартия, когато отидат в училище. Те много по-лесно ще се научат да четат и да пишат. Освен това ще развият и отношение към книгата като ценност и към четенето като задушевно и обогатяващо преживяване.

Джеси

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

„- Обуй си ботушите; изяж си салатата; загащи си блузата …“

Колко пъти сте повтаряли подобни фрази, а резултатът е – обути маратонки; тонове погълнати бонбони и разгащени панталони. И колко пъти в подобни ситуации ви се е струвало, че всички тези малки битки са загубени, а с тях и цялата ви борба с наследниците.

Защо децата вечно ходят на инат?

Как и въобще, възможно ли е да се справи човек с детската инатливост и упоритост? И инатливост ли е изобщо това тяхно поведение или проява на качества, които ние не можем да разберем.

Такъв е характерът на детето

На първо място всеки възрастен трябва да е наясно, че упоритостта е характерова черта. Тя не се формира изведнъж и не се изявява в един миг. Установяването на упоритостта се основава на хиляди моменти, в които детето демонстрира неподчинение по най-различни поводи. Освен това, много често поведението на възрастните може несъзнателно да допринесе към формирането на подобно поведени