1. Езикът, на който детето ни говори

    Езикът, на който детето ни говори

    И колкото количеството внимание/играчки/прищявки расте – толкова расте и раздразнителността от това да имаш, а да не те докосва истински, онова, което имаш.

    Няма послушно и кротко дете – има дете в депресия. Дете, което потиска чувствата си от страх, че те няма да бъдат понесени адекватно. С времето става все по-послушно и затворено, често с отличен успех в училище. Дете, което е в опасност и което все повече запушва вътрешната си жизненост, превръщайки се в сериозен и хвален за доброто си възпитание възрастен.  С времето то само ще осакатява всеки породил се импулс, особено негативните. Няма да може да понесе собственото си усещане за гняв, ще се страхува и ще чувства вина от гнева си, както някога не са го приемали спокойно и родителите му.

    Няма манипулиращо дете – има дете, което се чувства несигурно и тества границите ни. Несигурността идва от чувството, че не усеща стабилността

    Read more »