Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете

Човек се ражда в света с определено знание И като се жениш, трябва да намериш онзи, който е определен за тебе, с когото можеш да живееш. После можеш да се ожениш, да ти се родят деца. Определено е колко деца ще родиш.Не е позволено на майката и бащата да раждат деца без Любов... Като се жените, призовете Името Божие между вас. Не е ли Бог между вас и женитбата и раждането на децата е търговска сделка.

Защо майката ражда деца? - За да се научи да люби, а същевременно да събуди любовта на децата към себе си. Ако майката не може да люби децата си, и ако те не й отговарят с любов, тя не е истинска майка. Тя трябва да има отношение не само към телата на своите деца, но и към душите им. Ако не може да влезе във връзка с душите им, тя остава чужда за тях; същевременно и те остават чужди за нея. Една от причините за смъртта на децата се крие в майките, а именно, те нямат връзка, отношение към душите на своите деца. Майка, която обича децата си, внася живот в душите им... Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било състоянието на майката, като бременна, такова ще бъде и детето. Каквото е вложила майката в детето си, като зародиш, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са главни фактори за изграждане бъдещето на своите деца.

Да бъдеш майка, това още не значи да раждаш деца. Като родиш, ти трябва да вложиш такъв живот в детето си, който да събуди Божественото в него. Само така роденото дете е в състояние да се жертва за майка си и за баща си. Дете, което не е родено по този начин, колкото повече расте, толкова повече се налага на родителите си.

Жената е всякога такава, каквато е родена...Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден, не мислете, че ще го направите светия в този свят. Светията се ражда такъв. Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда, отпосле не могат да станат добри. Не е ли роден един човек добър, работата е свършена.

Щом се явят майката и бащата и детето ще дойде.При бащата ще дойде момичето, при майката момчето. Такъв е законът. Когато бащата е по-силен, момичета се раждат; когато майката е по-силна, момчета се раждат. Момичето обича повече баща си, а момчето - майка си. Бащата предава любовта, силата и импулса си на дъщерята, а майката й предава своята интелигентност. Ако бащата е телесно слаб, ще предаде тая слабост на дъщеря си. Тя ще бъде физически слаба - по бащина линия, а интелигентна - по майчина линия. Когато бащата е здрав, дъщерята ще има здраво тяло. Случи ли се майката да е слабо интелигентна, и дъщерята ще бъде такава. Добре е при здраво тяло да има отличен, добре развит ум. Когато се създава семейство, трябва да се спазват законите на разумната природа.

Ако детето е момиче, майката е вложила повече капитал от бащата.Последният се ползва от лихвите на тоя капитал. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синът - майка си. Ако едни родители имат само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза в дъщерята, там продължава да живее. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако в едно семейство се роди момче, бащата е вложил капитала си, а майката го използва. Синът обича майка си. С любовта си към сина и дъщерята, майката и бащата ще научат значението на едната трета. Ако жената не стане майка и мъжът не стане баща, те никога няма да разберат значението на числото едно и две. Правило е: дом, в който има повече момичета, майката живее по-дълго време; ако момчетата са повече, бащата живее по-дълго време. Има и изключения от това правило, но обикновено става според него. Ако синовете и дъщерите са еднакво на брой и майката, и бащата живеят дълго време. Някога се случва и двамата да заминат в един ден. За да се продължи животът на майката и бащата, синът и дъщерята трябва да живеят в мир и съгласие. Също и родителите трябва да живеят добре. Изобщо, много причини има за продължаване живота на родителите и на децата.

 - създали са го електрическите влияния; значи влязло е в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря - създали са я смирението, магнетизмът и скръбта... Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.

Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други - повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той е заченат денем при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее.

Майка, която иска да роди добро, разумно и здраво дете, тя непреривно трябва да държи тази идея в ума си. Каквото дете желае майката, такова ще роди. От майката зависи, какви да бъдат децата й.

За да се роди едно умно и красиво дете, майката е работила в това направление десетки години. За да роди гениално дете, майката е поддържала тази мисъл в ума си с векове. Геният има определени черти на лицето, определен череп, определено чело. Всеки човек се ражда с определена мисия, колкото тя да е малка или голяма. Защо да не се радваш, ако детето ти бъде обикновен човек, но да изпълни мисията, която му е дадена? Малкото колелце в часовника изпълнява толкова важна работа, каквато и голямото.

Ако майката знае как да целува детето си тя може да създаде от него гений. С всяка целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла в него. Аз не съм за това други хора да целуват децата. Но това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал на други да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно.

От „Ново разбиране за майката и раждането" по Учителя Петър Дънов

Източник http://webstage.bg/roditelstvo