От практиката си се убедих, че думите, които една майка казва на детето си не звучат като обикновени думи. Търся аналогия как звучат в главата на детето и ми хрумва, че приличат на думи казани с мегафон, при това – с включен ефект на ехтене на футболен стадион. Или изглеждат като послание изписано с огромни фосфоресциращи светещи букви в небето. Или звучат като ЗАВЕТ написан в скрижал – каквото и да означава това!

 

Всяка дума на майката е над ХИЛЯДА пъти по-значима от всяка друга дума казана от който и да е. ТАКА ги чуват децата ни!… И ето какво смятам, че една майка не бива да казва на детето си или пък не бива да прави, тъкмо защото детето го приема с хилядократно по-голямо значение, отколкото самата майка има намерение да му придаде.

 

1. ТИ ТРЯБВА ДА СИ МИ БЛАГОДАРНА.Например: за това, че те родих, за това, че те отгледах, за това, че … За каквото и да е. Според мен, човек НЕ ТРЯБВА да е благодарен, а просто да се чувства такъв. Децата ни са благодарни по подразбиране. Те знаят това, дори и да не го осъзнават или казват. Но, когато им се натяка, че ТРЯБВА, става лошо! Така , все едно, автоматично ги задължаваме да се подчиняват на всяко наше искане и желание да правят абсолютно всичко и безпрекословно, защото са ни задължени.Те имат нужда да откликват на желанията ни поради вътрешна убеденост, а не защото ние го изискваме. Така се израства и така се създава зрялата личност – чрез собствените постижения, а не защото ТРЯБВА за някого.

 

2. ПРЕКАЛЕНО СИ СЛАБА.Или дебела. Или задника ти е сплескан. Или нещо.Всяка оценка на майката за тялото на момичето е решаваща за неговото самочувствие!Би могло да се ПРЕДЛАГА съвет как да се храним здравословно, как да подържаме външността си, би могло да се дават полезни примери, но не и да се дава ОЦЕНКА, при това крайна! Нашите деца разчитат първо ние да ги одобрим безусловно, а после те самите могат да вземат решения, когато са готови, зрели и самостоятелни, как точно да изглеждат.

 

3. ЗА НИЩО НЕ СТАВАШ.Момичето е пробвало да омеси тесто за пица. Чело е рецепта, вдъхновило се е и е последвало най-главната си цел – да направи тесто. Покрай това е разпиляло продукти из цялата кухня. Но пък тестото се е получило. Повечето майки, вместо да се възхитят от успеха на девойчето, започват да се карат за изцапаната кухня…. А е толкова простичко да кажат: „Впечатлена съм от това, което си направила! Браво на теб! Дай сега да почистим, та да завършим процеса на месене с една чиста кухня.” Защото, чистенето на кухнята след готвене е нещо, което представлява част от процеса на готвене и това е съвсем нормално. Не е повод да се накараме на готвачката, нали?

 

4. РАЗПЕРДУШИНВАНЕТО е това нещо, което направо съсипва едно подрастващо момиче. И то се състои в следното: майката е разбрала, че момичето има болезнен мензис. Или пък, че е било изоставено от гадже. Или пък, че се е оказало анемично. Какво прави майката? Взема телефона и в продължение на часове разказва на всички, желаещи да слушат, проблема на дъщеря си. Пред нея. И не само. При среща с роднини говори за това. При среща с учителите говори за това. Говори навсякъде, където няма смисъл да го прави. Защото, ако говори с лекар, няма лошо. Но майката разпространява надълго и нашироко проблема на детето си.И детето се свива, и се свива, и се свива, и се мъчи да скрие проблемите си все повече и повече, защото и тийнейджърите, както и зрелите възрастни хора, не желаят да се обсъжда публично какви проблеми имат. 

 

5. ЯЖ !С храната често се пробутват неща, които една психика не може да смели.На вечеря, понеже това е време, в което хората си говорят за деня, се обсъждат оценките в училище и грешното поведение. Или пък се пробутват други неща, като депресията на майката, гнева й от колегите, недоволството … и прочие.Ние си мислим, че думите не са храна, но те СА! Как да вкараш в тялото си нещо, което не искаш да влиза вътре?! …И тогава, тийнейджърът спира да яде, или избира да повръща, само и само да не втъкне в тялото си отровата, идваща с думите.

 

6. АЗ, НА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ…Това е любима реплика на поколения българи. Да, но вие на нейната възраст сте били преди поне четвърт век! За четвърт век света така се промени, че няма абсолютно нищо общо в социален план. Появи се електрониката, микровълновата печка, интернет, мобилните телефони – и какво ли не още!Ние, на тяхната възраст сме били такива, каквито никога вече няма да има след нас – факт! И аналогията е абсолютно безсмислена!Децата ни разбират това и не приемат този довод. И с право!

 

7. ЕДИН ДЕН, КАТО СТАНЕШ МАЙКА, ЩЕ ВИДИШ ! …Дано не види, бих казала аз. Ако за нас майчинството ни се е оказало тежка задача, бихме ли искали нашите дъщери да преживяват същото?…Наричам това нещо „майчино проклятие”. Проклинаме ги, един вид, те да преживеят същите тежки изпитания като нас!… А искаме ли това за децата си?… Мисля, че не. Самите момичета разбират, че ги проклинаме по този начин, и отказват да слушат иначе разумните неща, които искаме да им кажем .Вместо да ги заплашваме, че и те ще преживеят същите неща, най-добре е просто да разкажем как това или онова наше решение ни е довело до болезнени последствия, та те, ако искат, да си вземат бележка. 

 

8. ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ ЩЕ МЕ УБИЕ!…Купища майки твърдят, че двойката по химия ще ги убие. … Как мислите? Дали ще ги убие? … Мисля, че не. Болезненият цикъл на момичето също няма да ги убие.Повечето неща, които са лоши за детето ни, рядко ни убиват. Ще убият детето ни обаче, ако му говорим така.Нито едно дете на света не иска да прави неща, убиващи майка му. Затова съветвам тази реплика и нейните варианти „Ще ме разболееш”, „Ще ми причиниш главоболие”, „Ще ме довършиш”, „Ще ме унищожиш” и т.н. да бъдат забравени и забранени за употреба.Не вменявайте на децата си чувството, че ако те страдат, вас това ще ви нарани. Страданието е естествена част от живота на хората. Ценното е да покажете как човек би могъл да се справи със страданието.За да може вашето момиче да понесе двойката, болката, раздялата или каквото му се случва, и да се изправи гордо и стабилно след това. Вие може и да не сте се изправяли, но със сигурност бихте искали детето ви да има това умение, нали?…

 

9. АЗ ТИ ДАВАМ ПАРИТЕ – ЩЕ МЕ СЛУШАШ !Ами, така е, да. Вие давате парите. Печелите ги трудно, малко са, не стигат…Но пък дъщеря ви въобще няма как да ги изкарва, дори и с цената на вашите усилия. Защото е дете. Затова не си позволявайте лукса да натяквате кой изкарва парите на дете! То няма как да промени нещата и да започне само да ги изкарва преди да е навършило определената по закон възраст.

 

10. ВИЖ КАК ДОБРЕ СЕ СПРАВЯ МАРИЯ !Или Илияна. Или Петя, Или която и да е от нейните познати, роднини, приятелки, съседки. На вас може да ви изглежда, че еди-коя-си се справя по-добре, но това може и да не е така. Във всеки случай, както и да се справя въпросната личност, това не помага на вашето дете. То би се справяло, ако НЕ му натяквате горните девет неща. Вместо да му търсите недостатъците и дефицитите в справянето, обърнете внимание на нещата, които детето ви може да прави – и говорете за тях!Петя може да владее два езика, обаче дали пък може да направи тесто за пица? … Илияна може да се държи почтително с възрастните, но пък може тайно да пуши? … Вие не знаете нещата, които децата ви знаят за другите тийнейджъри и давайки пример с някого, може би не знаете какво точно давате за пример.Нека вашето дете да знае, че се справя най-добре с нещата, които знае да прави. Нека то се чувства най-харесваното от вас. Това не означава да спрете да го възпитавате в обществените норми и правила. Но възпитавайте така, че момичето ви да не се чувства по-долно от другите, по-некадърно, по-неспособно, по-дебело или по-грозно.

 

Всяко момиче е различно, уникално, специално и очаква да научи това тъкмо от майка си !!! … 

 

Автор:Бойка Трифонова – психолог www.boykatrifonova.com