8 неща, които не бива да казваме на детето си
Има моменти, в които дори и на най-внимателния и съобразителен родител му се случва да си изпусне нервите – да повиши тон или да каже нещо, което не мисли. За други обаче изнервеният тон и грубото общуване си е ежедневие, което след време се превръща в навик. Ето защо е добре да се замислим с начина, по който комуникираме с децата си и да избягваме изрази като тези:
1. Млъкни
Колкото и да не ви се вярва, много родители използват думата „млъкни”, когато искат да накарат детето си да запази тишина. Да, наистина е важно да научим децата си на такт, на това да не ни прекъсват и да спазват приличие на публични места. Но заповедническият тон, без каквато и да било допълнителна информация, със сигурност не е решение. Децата имат нужда от обяснения защо дадено поведение е неприемливо, както и от това да им дадем информация как да се държат.
2. Махай се
Пред няколко дни в парка видях майка с две деца – едното още беше в количка – момиченце на около две години. Другото беше момченце на около пет и непрекъснато се въртеше около сестра си, дърпаше я и подскачаше. Изведнъж майката се развика –„Махай се, не виждаш ли, че я дразниш. Изчезни!” Детето се разплака и седна на съседната пейка. А посланието, което получи от собствената си майка е, че то е детето, което пречи, което е излишно и нежелано. Обикновено подобен тип комуникация не води до нищо друго, освен до проблемно поведение от страна на детето, което се е почувствало по този начин, до липса на самочувствие или до прояви на агресия.
3. Лошо дете!
„Защо разсипа сока – лошо дете!” – и това е възможно да чуете. И то от родители, които използват тази фраза просто по навик. У много хора е заклеймена представата, че ако накараме детето да се почувства лошо, виновно и да изпитва дискомфорт, това има възпитателно въздействие. Помислете пак – дори и ние възрастните, сме далеч по-непродуктивни, ако в нас са се вперили укорителни погледи или сме подложени на непрестанна критика.
4. Пречиш ми
„Имам работа, пречиш ми”, „В момента нямам време”, „Не ме занимавай” – все изрази, които много заети и вглъбени в своята работа родители използват. Децата не винаги показват, че това ги наранява или разочарова. Те се връщат към своите занимания, сякаш нищо не се е случило, но това е само привидно. Вътрешно децата преживяват болезнено това, че не прекарват времето си със своята майка или татко или просто свикват да бъдат без тях, което поражда отчуждение.
5. Изглеждаш ужасно
Винаги се съобразявайте, когато коментирате вида на своя син или дъщеря. Това не означава, че трябва да аплодирате детето си, ако виждате, че изглежда неуместно. Просто намерете правилния подход, без груби изрази, които нараняват. Нека детето усети, че сте на негова страна, че може да има доверие на вашата преценка и че целта е да му помогнете. В такива ситуации е най-добре да дадете алтернатива. Например: тази пола не ти стои много добре, но смятам, че блузата е чудесна и много би се вързала с черния ти панталон.
6. Ще те набия
В нашите географски ширини е доста често срещано да се използва този израз. Някак си самите ние сме израснали с него и нерядко го използваме при възпитанието на децата. Помислете обаче за посланието, което оставяме – за боя като възпитателен метод или казано иначе: „ако не се случи това, което искам, следва бой”. Дори и само израз, без реално да е реализирано действието, със сигурност има по-подходящи алтернативи да изразим какви биха били последиците, ако детето не изпълни задълженията си или не се държи подобаващо.
7. Взимай пример от…
„Взимай пример от брат си” или „Виж детето на съседите – има по-добри оценки от теб”– изрази, които за мнозина са начин да мотивираме детето да се учи повече, да е по-послушно или по-старателно. Истината е, че при децата нещата не се случват по този начин. Ако за нас, възрастните е възможно мотивацията да се повиши, когато видим по-успешна личност, то при децата не е така. Те тепърва изграждат самочувствието си и самооценката си. Нямат идея какво могат и все още научават как ги възприемат околните. Затова просто ще се примирят, че има по-добри от тях и „Не ги бива достатъчно”. Вместо сравнения с други деца, се концентрирайте върху възможностите на своето дете, окуражавайте го, без да прекалявате и направете така, че то да чувства, че сте на негова страна.
8. Ама че си глупав(а)
Ако този израз ви звучи крайно, помислете за неговите по-леки разновидности, които нерядко съпътстват комуникацията между деца и родители –като „Постъпи глупаво”, „Не се дръж като глупак”, „Имаш глупави приятели”, „Вършиш само глупости” и т.н. Помнете – децата попиват всяка наша реплика, дори и да ви се струва, че изобщо не ни чуват. И вярват на нещата, които им казваме. Ето защо, бъдете внимателни с квалификации от този тип.
Автор: Катина Кръстева