6 правила как да си добър родител
Като родители, нашата основна роля е да въведем децата в живота, да им помогнем да се развиват и израстват като самостоятелни и хармонични личности. Начинът, по който правим това, е от определящо значение какви възприятия и нагласи ще има детето ни за себе си, за другите, за света.
Осъзнавайки тази взаимовръзка, ние се изправяме пред множество въпроси като: Как да научим детето какво е приемливо и какво би му навредило? Има ли прекалена любов и не разглезва ли тя детето? Да накажем ли детето, когато не изпълнява нашите указания?
Много изследвания по темата за наказанията показват, че в повечето случаи:
- наказанията не водят до трайни и дългосрочни резултати във възпитанието на децата, а по-скоро пораждат враждебност и гняв у детето към неговите родители;
- не помагат на детето да развие умения за приемливо поведение и умения за вземане на решения;
- посланието, което наказанието често дава на детето, е: "Аз съм лош"...
В тази връзка, когато говорим за добро родителство, би било добре да търсим разнообразни начини на взаимодействие с детето, за да осигурим спокойна среда, в която то да расте и да се развива. Голяма част от отговорите, които ще ни помогнат в изграждането на добра връзка с децата ни, се крият в малките и ежедневни взаимодействия с тях.
Предлагам ви 6 правила за добро родителство, които не са магическа рецепта, но определено си струва да се замислим над тях...
1. Даване на правилния вид внимание - Ако детето получава нашето внимание, само когато проявява нежелателно поведение, в него се затвърждава нагласата, че това е начинът да задоволява своите нужди и да получи вниманието на своите родители. Така ние неволно насърчаваме нежелателни модели на поведение на детето. За всяко дете е важно да знае, че неговите родители имат време, което да посветят и отделят специално за него. Важно е да знаем, че невинаги количеството на времето е определящо за връзката ни с детето. По-важно е качеството на времето ни заедно. Детето усеща, когато ние присъстваме изцяло с него в конкретния момент. Когато то има своето време с родителите си, детето създава връзка на доверие, в която има възможност да се забавлява, да споделя своите чувства и преживявания в сигурна за него среда.
2. Ясни правила и граници - Разбира се, че доброто родителство не изключва и даването на насоки на детето. Важно е обаче да имаме предвид, че правилата и границите, които поставяме на детето, трябва да бъдат разбираеми за него. Това ще му помогне да разбира по-добре какво точно се очаква от него. От съществено значение е и начинът, по който поставяме границите и правилата на своето дете. Виковете и забраните сами по себе си не са гаранция за ефективност. Нужно е границите да бъдат поставени по начин, зачитащ личността на детето. Когато децата се чувстват уважени и разбрани, те са по-способни да приемат границите, които им поставяме.
3. Последователност - Лисата на последователност в подхода ни към детето го обърква и е източник на напрежение в него. Понякога се налага да променим някои правила и граници, но е важно да обясним това на детето, за да избегнем неговото объркване.
4. Личният пример - Независимо дали ни харесва, или не, нашият личен пример е от съществено значение за възпитанието на детето. Независимо колко и какви съвети и насоки даваме на детето, нашето лично поведение създава по-трайни впечатления и модели на поведение у него.
5. Възитавайте според възрастта на детето - Необходимо е да съобразим начините на общуване и взаимодействие с детето с неговата възраст и особеностите в развитието за тази конкретна възраст. Понякога особеностите на възрастта ни дават отговори за причините в детското поведение. Знаейки, че детето на 1-годишна възраст иска да изследва света, като проучва, и иска да борави с всичко около него, ние не бихме приели като "непослушание" всички негови изследователски прояви. Тази нагласа би ни помогнала да имаме по-разбиращо отношение към поведението на детето и същевременно да търсим по-подходящи начини в подхода си към него. Подкрепата, от която се нуждае детето на 1-годишна възраст е много различна от подкрепата, която е нужна на детето, което е на 7-годишна възраст.
6. Не пренебрегвайте индивидуалните особености на вашето дете - Освен възрастовите особености, с които е добре да се съобразим при възпитанието на нашето дете, е важно да сме достатъчно "будни" и за неговите индивидуални особености и нужди. В този смисъл, всички начини за възпитание и подкрепа на детето могат да бъдат добри алтернативи, които да опитаме, но е добре да бъдем креативни. Трябва да намерим своя собствена "система" на общуване.
И нека не забравяме, че можем да дадем на детето си само това, което самите ние имаме. Така че, нека се грижим и за своята собствена хармония и щастие. Най-добрите родители са щастливите родители. Понякога ще грешим, понякога няма да се справяме по начин, по който бихме искали. По-важно обаче е да влагаме любов и уважение в общуването си с детето и да помним, че ние също имаме какво да учим. Винаги бихме могли да потърсим подкрепа от подходящ специалист, когато се нуждаем от нея.
Източник: https://www.gnezdoto.net